Стари Клетнико! - Ясен Ведрин

Стихове: Ясен Ведрин (Бакърена паничка) Стари клетнико, кой съкруши тези твои коси беловласи? Беше тръгнал сред дребни души да потърсиш добро за скръбта си. Къшей хлебец и чаша вода. И разбираща топла усмивка. А когато заситиш глада - да намериш легло и завивка. Да си тръгнеш в съня утешен, че добро си опитал накрая. Бял вестител от свода свещен да въздигне душата ти в Рая. Няма хлебец. И няма легло. А с вода се напий от улука. И не гледай през всяко стъкло как царува човешката слука. Ще откриеш отново в казан недовършен вечерен остатък. Бързай, клетнико мой изтерзан! Потърси, че животът е кратък... Имаш подлез и стари мечти. И коси, от тъга побелели. Тази нощ ще отвориш врати и ще тръгнеш към други предели. А душата ти, в светъл воал, топъл къшей от хляба ще има. Стари клетнико, моя печал! Иде краят на твоята зима...