Пеньо Пенев - Пътека
Пеньо Пенев - Пътека Тъжен залез кърви над гората като прясна отворена рана. С тъжен ромон звъни на житата светозарната сребърна пяна. Уморения ден догорява, плаче вятърът — сбогом навеки! Свечерява сега, свечерява над смълчаните бели пътеки. Всеки своя пътека си има, всяка бърза и търси човека… И аз имах пътека любима, и аз някога имах пътека! Още крачка — и ето го края! — Извървяна е тя, извървяна… Какво с мене ще стане, не зная, но едва ли пак пътник ще стана! Много мили неща аз разлюбих, дори погледа кротък на мама. Имах всичко… и всичко загубих — няма щастие, щастие няма! Сам да бъдеш — така по-добре е, нищо в нашите дни не е вечно! И най-милото ще отмилее, и най-близкото става далечно. Всяка клетва е само измама, всяка нежност крий удари груби. — Нека никога нищичко няма, за да няма какво да се губи! Всеки огън гори — догорява, никой извор во век не извира. Туй, което цъфти — прецъфтява, туй, което се ражда — умира. Всеки друм става тесен за двама, всяка радост е бременна с мъка. — Нека никога срещи да няма, за да няма след тях и разлъка! … Догорелия ден над гората нека само кърви като рана… Нека тъжно звъни на житата светозарната сребърна пяна… 🎧 Музика, генерирана с изкуствен интелект – режисирана и публикувана от BulgarAI. 💀 Създадено от алгоритми. Задвижвано от метъл. Вдъхновено от България. ⚔️ Харесай, сподели и се абонирай за метъл въстанието! 💀 Не просто слушай – бъди част от AI-метъл революцията. #BulgarianMetal #bulgarai #heavymetal #българскиметъл #хевиметал #българскамузика
Пеньо Пенев - Пътека Тъжен залез кърви над гората като прясна отворена рана. С тъжен ромон звъни на житата светозарната сребърна пяна. Уморения ден догорява, плаче вятърът — сбогом навеки! Свечерява сега, свечерява над смълчаните бели пътеки. Всеки своя пътека си има, всяка бърза и търси човека… И аз имах пътека любима, и аз някога имах пътека! Още крачка — и ето го края! — Извървяна е тя, извървяна… Какво с мене ще стане, не зная, но едва ли пак пътник ще стана! Много мили неща аз разлюбих, дори погледа кротък на мама. Имах всичко… и всичко загубих — няма щастие, щастие няма! Сам да бъдеш — така по-добре е, нищо в нашите дни не е вечно! И най-милото ще отмилее, и най-близкото става далечно. Всяка клетва е само измама, всяка нежност крий удари груби. — Нека никога нищичко няма, за да няма какво да се губи! Всеки огън гори — догорява, никой извор во век не извира. Туй, което цъфти — прецъфтява, туй, което се ражда — умира. Всеки друм става тесен за двама, всяка радост е бременна с мъка. — Нека никога срещи да няма, за да няма след тях и разлъка! … Догорелия ден над гората нека само кърви като рана… Нека тъжно звъни на житата светозарната сребърна пяна… 🎧 Музика, генерирана с изкуствен интелект – режисирана и публикувана от BulgarAI. 💀 Създадено от алгоритми. Задвижвано от метъл. Вдъхновено от България. ⚔️ Харесай, сподели и се абонирай за метъл въстанието! 💀 Не просто слушай – бъди част от AI-метъл революцията. #BulgarianMetal #bulgarai #heavymetal #българскиметъл #хевиметал #българскамузика



