ТАРРАН – „Не пей ми се" | Бойни Хроники VII | Groove Metal • Doom
Песента „Не пей ми се" е трак 2 от „Бойни Хроники VII". Това е една от най-дълбоките и горчиви елегии в българската литература — написана от Петко Р. Славейков през 1870 г., само шест месеца след успешния край на борбата за българска църковна независимост, в която той влага десетина години от живота си. Поетът, който взема псевдонима си от славея — най-сладкогласната птица — изповядва, че вече не му се пее. Защото славните песни за древна мъдрост и юнашство са заспали, а днес цари сирашство. Защото няма кой да слуша. Защото народ, който остава глух за песни, остава глух и за слава. ТАРРАН е български Heavy Metal / Doom / Teutonic Thrash / Industrial / Groove Metal проект, който превръща възрожденски стихове и исторически епопеи в съвременни метъл химни на български език. 🎧 Слушаш „Не пей ми се" (1870) – трак 2 от „Бойни Хроники VII". ––––– ПЕСЕНТА ––––– Вокали: текст по „Не пей ми се" – Петко Р. Славейков (1870) Стил: Groove Metal • Doom • Avant-garde Heavy Metal Тема: самотата на твореца, глухото общество, угасналото вдъхновение, надеждата за нов род — по-достоен ––––– ПОДКРЕПИ ТАРРАН ––––– 👍 Харесай видеото, ако усещаш тежестта на тази изповед! 💬 Напиши в коментар кой стих те жегна най-дълбоко. 🔔 Абонирай се, за да не пропуснеш следващите песни от „Бойни Хроники VII". ––––– ТЕКСТ ––––– Не пей ми се. И защо ли да пея в тез години аз в каквито живея! Как ся пеят славни песни за стари, тамо, дето днешните са заспали? Как се слави древна мудрост, юнашство, тамо дето днес от тях е сирашство? Пеял бил съм и стихове нареждал, коя полза и каква ли надежда, като няма кой да слуша, разбира туй, що пея, туй, що дрънкам на лира? — Като няма в труд поету награда, чезне песен, фантазия отпада. Ах, напразно стар ся спомен тъй сили да направи песните ми премили! Веч за песни миналото не пита, сегашното — люби лира разбита… Славни песни днес нито са възможни; веч за слава достойните измрели, а живите кат че не са живели — нечувствени, равнодушни, нищтожни… — Народ, който глух на песни остава, глуха вечно за него е и слава. Кой да слуша като не ся намира, ще окача нямата си аз лира там в безводни и ронливи долини, на безродни и бодливи глогини… Нека там и ветрец струни подрънва, нека глухо със звук на жалби покънва, дор настане друг род с чувство по-знойно, ново време, по за песни достойно… #groovemetal #doommetal #heavymetal #epicmetal #avantgardemetal #thrashmetal #industrialmetal #хевиметал #ТАРРАН #БойниХроникиVII #ПеткоСлавейков
Песента „Не пей ми се" е трак 2 от „Бойни Хроники VII". Това е една от най-дълбоките и горчиви елегии в българската литература — написана от Петко Р. Славейков през 1870 г., само шест месеца след успешния край на борбата за българска църковна независимост, в която той влага десетина години от живота си. Поетът, който взема псевдонима си от славея — най-сладкогласната птица — изповядва, че вече не му се пее. Защото славните песни за древна мъдрост и юнашство са заспали, а днес цари сирашство. Защото няма кой да слуша. Защото народ, който остава глух за песни, остава глух и за слава. ТАРРАН е български Heavy Metal / Doom / Teutonic Thrash / Industrial / Groove Metal проект, който превръща възрожденски стихове и исторически епопеи в съвременни метъл химни на български език. 🎧 Слушаш „Не пей ми се" (1870) – трак 2 от „Бойни Хроники VII". ––––– ПЕСЕНТА ––––– Вокали: текст по „Не пей ми се" – Петко Р. Славейков (1870) Стил: Groove Metal • Doom • Avant-garde Heavy Metal Тема: самотата на твореца, глухото общество, угасналото вдъхновение, надеждата за нов род — по-достоен ––––– ПОДКРЕПИ ТАРРАН ––––– 👍 Харесай видеото, ако усещаш тежестта на тази изповед! 💬 Напиши в коментар кой стих те жегна най-дълбоко. 🔔 Абонирай се, за да не пропуснеш следващите песни от „Бойни Хроники VII". ––––– ТЕКСТ ––––– Не пей ми се. И защо ли да пея в тез години аз в каквито живея! Как ся пеят славни песни за стари, тамо, дето днешните са заспали? Как се слави древна мудрост, юнашство, тамо дето днес от тях е сирашство? Пеял бил съм и стихове нареждал, коя полза и каква ли надежда, като няма кой да слуша, разбира туй, що пея, туй, що дрънкам на лира? — Като няма в труд поету награда, чезне песен, фантазия отпада. Ах, напразно стар ся спомен тъй сили да направи песните ми премили! Веч за песни миналото не пита, сегашното — люби лира разбита… Славни песни днес нито са възможни; веч за слава достойните измрели, а живите кат че не са живели — нечувствени, равнодушни, нищтожни… — Народ, който глух на песни остава, глуха вечно за него е и слава. Кой да слуша като не ся намира, ще окача нямата си аз лира там в безводни и ронливи долини, на безродни и бодливи глогини… Нека там и ветрец струни подрънва, нека глухо със звук на жалби покънва, дор настане друг род с чувство по-знойно, ново време, по за песни достойно… #groovemetal #doommetal #heavymetal #epicmetal #avantgardemetal #thrashmetal #industrialmetal #хевиметал #ТАРРАН #БойниХроникиVII #ПеткоСлавейков